Мелник е един от най-известните старинни градове в днешните български земи. Той е играл важна роля в живота по долината на Средна Струма, между Кресна и Рупел - контактна зона в сложните етнокултурни процеси и взаимовлияния в Централните Балкани през вековете. Възникнал като тракийско селище от типа "коме" през ІІІ - ІІ век пр. Хр., при македонската колонизация на медите, той израства и се развива последователно като център на императорско имение (saltus) през римската епоха (І - ІV век), ранновизантийска крепост през V - VІ век, главен град-административен, религиозен, стопански и културен център на региона през Средновековието (ІХ - ХVІІ век) и през Възраждането, до демографския срив в него в резултат на Балканските войни и Букурещкия мирен договор от 1913 г.

Мелник бил свято място на траките още през античността, когато на платото "Св. Никола" южно над днешния град - по-късната Мелнишка крепост, имало светилище на Артемида-Бендида и августейон. Останки от него, от оброчни и надгробни паметници, и част от постамент на статуя на римския император Траян са разкрити при археологическите проучвания под старата митрополитска църква "Св. Никола". Началото му като християнско средище, онаследило това свято място, е в Юстиниановата епоха (VІ в.) и най-вероятно се свързва с Епископията на града под днешния Сандански (Партикопол). Поел през Средновековието и Възраждането функцията на на този град като религиозен и административен център на Източна Македония, Мелник е епископско, а от началото на ХІІІ в. до 1913 г. - митрополитско средище, в което през вековете се натрупало едно голямо богатство от над 70 църкви и манастири. Те се намирали както в самия град, така и в околностите му.

Като силна християнска твърдина, през ХІV в. Мелник се нарежда сред градовете със "свещена" слава и "божествени" епитети. В грамота от 1356 г. сръбският крал Стефан Урош го нарича "богозидан град". Подобно определение в превод на български език "богоспасена крепост", "пазена от Бога крепост", срещаме за Мелнишката крепост в акт на Константинополския патриарх, датиращ от първата половина или средата на ХІV в. По същия начин книжовниците на Търновската школа през ХІV в. величаели столицата на Второто българско царство - "богоставен и богохраним град Търнов" "богоспасен Цариград Търнов".