НАПРАВЕТЕ ЗАПИТВАНЕ


GSM: +359 888 302 313
GSM: +359 878 21 31 74


Нач. дата дд.мм.гггг Нощувки
Вашето имеСтаи
e-mailВъзрастни
тел.Деца



За насСтаиМеханаИзбаЗабавленияУслугиКонтактиОферти


Литова къща и квартала “Мурзу”
“Литовата къща” е изградена през 2004 г. върху руини на средновековна къща, построена, според данните от предварително проведените археологически проучвания на това място, през втората половина на ХІІ век или първата половина на ХІІІ век. Тази къща просъществувала до Балканските войни в началото на ХХ столетие.
Като се има предвид, че мястото й е било челно и най-удобното в някогашния квартал Мурзу, с най-добри пътни и визуални връзки с околността, както и фактът, че средновековната къща е била хубава и представителна, от типа на господарските каменни къщи, не е изключено в нея да е живял един високопоставен византийски аристократ, какъвто е бил Исак Дука Мурзуфлон.
Литова къща до голяма степен възпроизвежда архитектурния обем и образ от Среднивековието. В приземния етаж на старата къща е имало винарска изба, издълбана в скалата. За щастие оцеляла през вековете, тя е включена и умело адаптирана към Литова къща. Днес се възприема като една от туристическите атракции на Мелник, защото е най-старата запазена изба в града, прочут някога с великолепното си вино по цяла Европа и Северна Африка.

“Литова къща” се намира в исторически квартал на града в източния му край, днес изпълнен с развалини на каменни постройки от Средните векове и Възраждането. Най-старите следи от живот в него са от епохата на император Юстиниан І Велики (525 – 565).
Мястото е заобиколено отвред с екзотично живописните “Мелнишки пирамиди” – скален резерват в Националния парк Пирин, под егидата на ЮНЕСКО. Това място е стратегическо и заради това е имало важно значение в живота на средновековния Мелник. От една страна, край него била някогашната югоизточна градска порта в местността “Ключ”, укрепена с две кули. До днес са оцеляли руини само на едната от тях. При археологическите разкопки се установи, че кулата е изградена през VІ в. и е използвана до началото на ХХ в. До портата водел древен път, известен още от времето на Филип и Александър Македонски (ІV в. пр. Хр.), който свързвал през Парилската седловина (между Южен Пирин и Славянка) Неврокоп (дн. гр. Г. Делчев) с Мелник, респ. поречията на Места и Струма.
Пред челната част на квартала (пред Литова къща) имало още две крепостни кули, които пазели друг подход на Мелник, свързан с Роженския манастир. Тази охрана се подсилвала от крепостна кула при манастира “Св. Богородица Спилеотиса” (“Св. Зонá”) в крепостта, в подножието на който се намирал кварталът.Т. е. заради входно-изходната си позиция тази част на Мелник била изключително добре охранявана.
От друга страна, тук се намирало градското тържище – място не само за търговия, но и за обмитяване на стоките. Специални чиновници по такива места взимали т. нар. “царина” – мита, представлявали солидно перо в държавните бюджети.
Край този квартал от изток, т. е. извън града, се намирал един от прочутите мелнишки манастири “Св. Богородица Пантанасса”, построен от деспот Алексий Слав в началото на ХІІІ век. Той имал великолепна живописна усраса. Днес е в руини, които са обект на археологическо проучване. Ктиторът Слав е построил и “деспотския и царски” или “императорски”, според документите, манастир “Св. Богородица Спилеотиса” (“Св. Зонá”) в Мелнишката крепост (платото “Св. Никола” или Славова крепост южно над дн. град). Той е най-великият от владетелите на Мелник, превърнал града в столица на своя обширна държава (1209 – 1230). Произхождал от българската царска династия на Асенеци. Два пъти се женил за френски принцеси, съюзявайки се чрез тези династични бракове последователно с Анри, императорът на Латинската Константинополска империя, и с епирския византийски император Теодор Комнин.
Кварталът имал и своя енорийска църква, която се намирала в южния му край. Тя е построена през VІ в. Възстановена е най-вероятно през 30-те години на ХІІІ в. Посветена е на Св. Параскева, чиито мощи били пренесени от Епиват (Мала Азия) в столицата на България Търновград от българския цар Иван Асен ІІ през 1231 г. Тя била почитана като Търновска и българска закрилница. По инициатива на собственика на Литова къща – г-н Живко Литов, архитектурните останки на църквата, функционирала до края на ХІХ в., са проучени археологически и в момента се извършва нейната реставрация с цел да бъде отново действащ храм.
Кварталът, според възрожденски документи от ХІХ в. се е наричал Мурзу, според едно предание - на името на византийски стратег Мурзуфлон, който при управлението на династията на Комнините бил изпратен на заточение от Константинопол в Мелник. Името Мурзуфлон се споменава от големия средновековен историк и дипломат Георги Акрополит, който живял и творил през ХІІІ в. Той разказва, че участвал заедно с още трима души – пратеници на император Йоан Дука Ватацис, в една мисия при солунския деспот Михаил през 1254 г. Един от тях бил “дворцовият примикирий Исак Дука, когото наричаха и Мурзуфлон”. Вероятно в преданието и в хрониката става дума за едно и също лице, още повече, като се има предвид твърде рядкото име Мурзуфлон, което може би е някакво прозвище. Възможно е след тази мисия този византийски благородник от много висок ранг, както личи от титлата “дворцов примикирий” (длъжността на лица с такава титла е с дворцово-церемониални функции), да не се е завърнал в Никея, където по това време бил византийският императорски двор, а да се е установил в Мелник като стратег, т.е. управител на града или началник на гарнизона, или и двете. Напълно допустима е родствената му връзка с император Йоан Дука Ватацис (1222 – 1254) чрез фамилното име Дука.



Забележка: Този материал не е публикуван и е защитен от Закона за авторско право в Република България. Право до го ползват имат само специално упълномощени от автора лица. В случая давам съгласието си за ползване на материала за рекламна цел на г-н Живко Литов от гр. Мелник.
От автора
 
      Copyright LITOVAKUSHTA.COM